Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

I. Увод

Металолеенето е основният метод за получаване на заготовки и готови детайли в машиностроенето. Той се базира на заливането(запълването) на предварително приготвена кухина с течен метал. При затвърдяването на течния метал копиращ контурите на кухината се получава отливка. Възможностите на метода като по отношение на габарити и тегло, така и по отношение на сложност на детайлите са много големи. Теглото на отливките може да варира от части от грама до десетки и дори стотици тонове. Сложността на конфигурацията може да бъде такава, че получаването на детайла посредством други методи да се окаже трудно, а в някои случаи практически невъзможно.

Металолеенето е един от най – старите методи за получаване на метални изделия, но едновременно с това е и прогресивен метод. Прогресивността му се изразява в непрекъснато развиваща се тенденция към увеличаване дела на готови детайли, които не се нуждаят от допълнителна обработка.

Получаването на готовият детайл с необходимото количество е сложен процес изискващ познания в най – разнообразни области на науката.

Преди всичко са необходими съответни познания по отношение структурата и свойствата на сплавите (леярски, технологични, експлоатационни и др.). Необходими са познания в областта на металургията на лятите сплави – с оглед получаване на съответна течна сплав с необходимите качества. Необходими са и познания и по отношение на материалите от които се изработва леярската кухина, тъй като те до голяма степен определят качеството на отливката. Един от основните процеси при получаване на отливката е приготвянето на леярската форма и естествено той трябва да се познава много добре. Всичко това са само предпоставки за получаване на качествен детайл. Необходимо е още да се познават добре и условията за запълване на кухината, на взаимодействието между леярската форма и метала и на формиране на отливката, като кристално тяло с определени свойства. Само в този случай може да се осигури разработване на правилна технология за получаване на качествени детайли при минимален брак и ниска себестойност.

II. Литературен преглед

Прието е желязовъглеродните сплави със съдържание на въглерод над 2,14 % да се наричат чугуни.

Чугуните, използвани в техниката освен желязо и въглерод съдържат още и редица други примеси – силиций, манган, фосфор, сяра и др. оказващи по – голямо или по – малко влияние върху техните свойства. Сивите чугуни имат добри леярски свойства, лесно се приготвят и гарантират получаване на евтини и бездефектни отливки.

Към отливките от сив чугун се предевават различни изисквания по отношение на якост, твърдост, обработваемост, а в някои случаи и редица специални свойства – износоустойчивост, корозионна устойчивост, огнеупорност и др.

Общи изисквания към всички отливки от сив чугун е отсъствието на структурно свободен циментит (избелване), което води до значително увеличаване на крехкостта и силно влошаване на обработваемостта.

1.Сиви чугуни-леярски и механични свойства

Химичният състав на обикновенните нелегирани сиви чугуни се изменя в следните граници:

Таблица 1

Сивия чугун имамного добри леярски свойства.Тънколивкостта на сивите чугуни е много добра,тъй като те обикновенно са сплави със състави близък до евтектичния.С увеличаване на степента на евтектичност до 1 тънколивкостта се увеличава.

Свиването на сивите чугуни е по-малко от това на белите чугуни (БЧ) и на стоманата и се дължи на отделянето на фаза с по-голям специфичен обем – графит в процеса на кристализация. При високо въглеродно съдържание може да се получи в крайна сметка увеличаване на обема, поради което имат малка склонност към напрежения и пукнатини. Склонността им към образуване на всмукнатини също е малка, понеже графитът нараства в течна фаза и компенсира свиването й при кристализация. Сивите чугуни също така имат малка склонност към газови шупли, тъй като с увеличаване на въглеродното съдържание, количеството на разтворените в чугуна газове намалява.

Механичните свойства на сивите чугуни зависят на първо място от формата, размерите, количеството и разпределението на графитните включвания и на второ място от структурата на металната основа.

Според възприетите в повечето страни стандарти за оценка на качеството на сивите чугуни служат якостта на опън и твърдостта.

От обикновените сиви чугуни максимална механична якост има перлитния чугун с дребни равномерно разпределени графитни включвания. Съществуват няколко начина за осигуряване на такава структура.

- Леене в подгрята форма на чугун с ниско съдържание на графитизиращи елементи (C+Si≤4%), който при нормални условия на леене би кристализирал като полвинчат. Малката скорост на охлаждане спомага за получаване на сиви чугуни с благоприятна структура.

- Леене в метална форма на чугун с високо съдържание на графитизиращи елементи (C+Si=6,5%).

- Леене в обикновена пясъчна форма на чугун с понижено съдържание на графитизиращи елементи (C+Si=4,2÷5,2%), който би кристализирал като половинчат, като предварително се модифицира чрез прибавяне на малки количества на FeSi или SiCa.

Последният начин за производство на чугун с високи механични качества е намерил най-високо приложение в леярската практика, като сферографитния и ковкия чугуни.

1.1. Приготвяне на течен метал в електропещ

Електропещите осигуряват възможност за получаване на чугун с по – точен химичен състав, с понижено съдържание на въглерод и сяра и с повишена температура.

Индукционните пещи за топене на чугун са от тигелен тип, като първичната намотка (индуктор) е от водноохлаждаема медна тръба.

Металът се явява вторична намотка. Тигелът се оформя посредством огнеупорни набивки.

Използват се сравнително ниски честоти (1000 – 2000 Hz) а също и променлива честота 50 Hz.

Изгарянето на елементи е малко и при постоянен режим варира съвсем малко. Това дава възможност да се получат сплави с много точен химичен състав, при което насищането с газове е минимално.

1.2. Леярски форми и формовъчни материали и смеси

Всички материали, използвани за изработване на леярски форми и сърца се наричат формовъчни материали. Те се разделят на две групи основни и спомагателни. Към основните материали се отнасят леярските пясъци, глина и бентонит, а към спомагателните свързващите вещества и прибавките.

Чрез подходящ подбор, подготовка и смесване на формовъчните материали се получават формовъчни смеси, с които се изработват леярските форми и сърца. Най – често към новите формовъчни материали се прибавя и стара смес. Получени по този начин смесите се наричат синтетични или изкуствени. В редки случаи все още се използва и формовъчна смес – формовъчна пръст. Тя се добива в готов вид в природата и се използва след подходяща подготовка без прибавяне на нови материали.

1.2.1. Формовъчни пясъци

В формовъчните пясъкът е главна съставна част. Останалата част е глина, бентонит, свързващи вещества и прибавки.

Формовъчните пясъци са продукти, получени от разрушаването на масивни, седиментните и метаморфните сплави, под влиянието на атмосферните условия.

Възможностите за използване на пясъци за леярски цели зависят много от техните свойства – съдържание на глина, зърнен състав, минерален и химичен състав.

--------------------------------------------

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Използвана литература

1. Радославов, И., “Ръководство за курсово проектиране по технология на леярското производство”, Русе , 2001

2. Градинаров, А.П., “МЕТАЛОЛЕЕНЕ”, 1985

3. Маркос .И. Б., “Технология на леярското производство”, 1972

4. Радославов,И., “Технология на леярското производство”, 2006

5. Малък наръчник на леяра, “Техника, София”, 1970 г.

6. Ангелов, Г .,”Леене на металите”,”Техника, София”,1973

7. Ангелов, Г .,”Технология на леярското производство”,”Техника, София”,1989

8. Русева,Сл.,” ЕСКД”, “Техника, София”, 1988

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Увод 1

II. Литературен преглед 2

1.Сиви чугуни-леярски и механични свойства 3

1.1. Приготвяне на течен метал в електропещ 3

1.2. Леярски форми и формовъчни материали и смеси 3

1.2.1. Формовъчни пясъци 4

1.2.2. Формовъчна глина и бентонит 5

1.3. Моделно касова екипировка 6

1.3.1. Модели за машинна формовка 6

1.3.2. Кутии за сърца 7

1.3.3. Изработване на сърца 7

III. Технологична част 8

1.Метод за изработване на формата 8

1.1. Анализ на технологичността на конструкцията на отливката 8

2. Определяне прибавки за механична обработка и

надбаки за опростяване на конфигурацията на отливката 9

2.1. Определяне на леярски наклони и закръгления 10

2.2. Определяне на прибавките за свиване на отливката 10

2.3. Определяне на конструкцията, размерите и начина на закрепване на сърцата в формата 10

3. Определяне броя и разположението на отливките в формата 10

4. Определяне на масата на отливката 11

5. Изчисляване на размерите на елементите от наливната, вентилационната и подхранващата система 12

6. Определяне на подемната сила и масата на тежестите за затежаване на леярската форма 17

6.1. Намиране площта на отливките 18

7. Определяне на необходимия химичен състав на течния метал, с оглед осигуряване на зададени механични характеристики на отливките 18

8. Подбор и изчисляване на шихтата за

получаване на течен чугун с определен химичен състав 20

8.1. Подбор на шихтовите материали 20

8.2. Определяне средния (разчетен) състав на металната шихта 21

8.3. Определяне количеството на отделните шихтови материали 22

9. Технология за изработване на формата и сърцата 23

9.1. Избор на начин на формоване и съответстващата му машина 24

10.Технология за изработване на леярската форма и сърца 25

10.1 Изработване на сърцата 25

10.2 Състав и свойства на формовъчната смес 26

10.3. Състав на формовъчната смес 27

10.4. Приготвяне на формовъчна смес 27

10.5. Избор на материали за изработване на формовъчна смес 28

10.6. Състав на единната формовъчна смес 28

10.7. Начин на приготвяне на единната пясъчна смес с колерганг 28

11. Определяне на режима на термичната обработка 28

11.1. Термична обработка на готовите отливки 28

11.2. Термична обработка на елементите от конструираната екипировка 29

12. Заливане на формите 29

12.1. Допустимо време за задържане на формите от

сглобяването до заливането им 29

12.2. Температура на изпускане на течния метал от пещта

и температура на заливане на леярските форми 29

12.3. Препоръки във връзка със заливането на формите 30

13. Избиване на отливките 30

13.1 Охлаждане на отливките преди избиване 30

13.2. Време за охлаждане на отливките след избиването до

почистването им 30

14. Контрол по хода на технологичния процес 31

IV. Охрана на труда 32

V. Графична част 33

Използвана литература 34

Съдържание 36

Коментари на клиенти: