Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод. 3

Глава първа. Законова основа на акцизното облагане в България. 6

1. Общи положения на акцизното облагане в България. 6

2. Субекти на облагане с акциз. 9

3. Облагане с акциз при производството, складирането и движението на акцизни стоки. 11

4. Заплащане на акциз. Задължаване, освобождаване, възстановяване на акциз. 12

2. Съдържание на контрола върху акцизното облагане. 17

2.1. Контрол на лицензионния режим. 17

2.2. Техническо направление на контрола. 24

2.3. Документно счетоводно направление на контрола. 27

3. Административно наказателни разпоредби. 31

Глава трета. Хармонизация на контрола върху акцизното облагане с европейските норми. 33

1. Акцизното облагане в Европейския съюз. 33

1.1. Европейски директиви. 33

1.2. Развитие на акцизните ставки в ЕС.. 38

2. България и акцизното облагане. 41

2.1. Постижения в хода на хармонизация с европейските норми. 41

2.2. Проблеми пред акцизното облагане в България. 44

3. Постижения на „Агенция Митници” в областта на контрола върху акцизното облагане. 47

Заключение. 49

Приложение. 52

Увод

Акцизите като косвен данък имат стара история в нашата финансова система. Те се появяват в началото на миналия век. Отначало обект на облагането са суровини и материали за варене на ракия (1919 г.), а спиртоваренето е монополизирано от държавата през 1921 г. Данъкът върху виното е от 1924 г. Като самостоятелно регламентиран данък акцизите се появяват през 1991 г. (в Закона за данъка върху оборота, който бе в сила от 1951 г., се включва нов раздел "Акцизи" и Тарифа за облагане на стоки и услуги със ставки, вариращи от 10 до 70 процента). През 1994 г. се отмени Законът за данъка върху оборота, тъй като се въвежда Законът за данъка върху добавената стойност (1.04.1994 г.), а акцизите се оформят с отделен Закон за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.).

Днес, след много промени, се издаде новия Закон за акцизите и данъчните складове (Обн. ДВ. бр. 91 от 15 Ноември 2005 г., изм. ДВ. бр. 105 от 29 Декември 2005 г., изм. ДВ. бр. 30 от 11 Април 2006 г., изм. ДВ. бр. 34 от 25 Април 2006 г., изм. ДВ. бр. 63 от 4 Август 2006 г). Според него се извършват значителни изменения в досегашното акцизно облагане с цел приближаване и пълна съвместимост с европейските директиви, засягащи акцизите. Целта е до присъединяване на България към ЕС да се постигне пълна хармонизация на законодателството, включително и тази му част, свързана с акцизите.

Според приетата стратегия от правителството акцизните ставки на България трябва да се изравнят с най-ниските такива в ЕС. Облагането с акцизи и тяхното събиране и внасяне в републиканския бюджет се възлага на Агенция “Митници”, която агенция е отговорна и за последващия контрол върху задължените за заплащане на акциз лица, достоверността на представените от тях данни и последващите им действия. По този начин Агенция “Митници” придобива правото да упражнява контрол не само непосредствено при внос на акцизни стоки, но и при тяхното производство, транспорт и реализация.

Тези правомощия и задължения на Агенция “Митници” произтичат пряко от европейските практики и директиви. В рамките на ЕС контролът и събираемостта на акцизите също са поверени на митническите учреждения.

Заедно със Закона за акцизите и данъчните складове е променена и т. нар. Комбинирана Номенклатура на България, позната като Митническа тарифа. Тя е съгласувана с Combined Nomenclature на ЕС и представлява още една стъпка към пълно хармонизиране в тази насока. С перспективата за България като външна граница на съюза е особено важно създаването на достатъчно сигурна и надеждна митническа институция, която да може да гарантира изпълнението на изискванията на съюза.

В новия Закон за акцизите и данъчните складове[1] се въвежда практиката на отложено плащане на акциз и на т. нар. данъчни складове.

Чрез тях се въвежда европейската практика акцизните стоки да се облагат при производството, а не при реализацията им. Всички производители на акцизни стоки в България трябва да регистрират такива складове, които ще са под митнически контрол. Вносителите също трябва да посочат складове или да плащат акциза към момента на вноса. В складовете плащането на акциза ще се отлага до момента, в който стоката ги напусне. Всички казани за варене на ракия трябва да се регистрират като малки обекти за дестилация и винопроизводство.

Вследствие на тези промени Агенция “Митници” увеличава своя персонал както количествено, така и качествено и регистрира през първото полугодие на 2006 г. рекордни приходи от събираемост на такси и други постъпления, включително акцизи.

Целта на настоящата дипломна работа е да се разгледа контролът върху акцизното облагане като функция на Агенция „Митници”, предоставена й съгласно европейските изисквания.

Предмет на разглеждане са измененията в Закона за акцизното облагане и данъчните складове, които промени изменят съществено досегашните категории на акцизното облагане в посока хармонизация с европейските стандарти и съответно променят и функциите на контрола върху него. Измененията са в посока на проверки на лицензираните складодържатели, регистрираните по закона лица и освободените от акциз крайни потребители. В тази връзка митническите учреждения получават компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите.

Обект на изследване е законовата база на акцизното облагане. Именно защото въвеждането на нови категории в акцизния режим е и главната причина за преминаване правомощията по контрола върху акцизите към митническите власти, се определя съдържанието на тези категории и контрола, който те предполагат.

Задачите на настоящата дипломна работа се свеждат до разглеждане на възприетия в България модел на акцизно облагане и контролни функции върху него и паралел с първоизточника на тези изменения европейското законодателство. В Глава І се разглеждат общите положения, залегнали в Закона за акцизите и данъчните складове. В Глава ІІ фокусът е поставен върху контрола върху акцизното облагане, а в Глава ІІІ на вниманието са поставени европейските изисквания и практика, заедно с проблемите и постигнатите резултати в сферата на акцизите в България.

Глава първа

Законова основа на акцизното облагане в България

1. Общи положения на акцизното облагане в България

Законът за акцизите и данъчните складове[2] и Правилникът[3] за прилагането му, издаден от министъра на финансите регламентират режима на акцизно облагане, задължените по него лица, начините и условията за лицензиране по режима за отложено плащане на акциз, ставките, с които се облагат акцизните продукти и изключенията по него.

Поначало акцизът е “еднофазен, косвен данък, с който се задължават само производителите и вносителите на определени стоки и услуги”[4] произведени или внесени в страната Акцизът като вид косвен данък се налага върху продукти или стоки, които по решение на дадена страна са или могат да бъдат опасни за здравето на гражданите или са продукти или стоки, които не са от първа необходимост или това са т. нар. луксозни стоки. Върху тяхното производство или внос се заплаща акциз, който се начислява върху стойността на стоката при внос, увеличена със всички митнически сборове. Върху стойността на стоката с начислен акциз се начислява ДДС, което прави и крайния потребител, лице, заплащащо акциз. От приходите от акциз държавата заделя средства за благоустройство и околна среда.

Според Закона за акцизите акцизни стоки са: алкохолът и алкохолните напитки; тютюн и тютюневи изделия; енергийни продукти; кафе и екстракти от кафе; автомобили[5].

За всеки един от тези акцизни продукти Закона за акцизите и данъчните складове определя дефиниция, начини и подходи при измерването на количество облагаема акцизна стока и актуалните акцизни ставки, съобразени с европейските изисквания. Възприетите разбирания за акцизните стоки като определения съвпадат и с техните определения от европейската Combined Nomenclature, образец за създаване на нашата Митническа тарифа.

Така се очертават следните акцизни стоки и мерни единици, засягащи тяхното облагане:

Бира[6]. Определя се, че за бира може да се смята всеки продукт с действително алкохолно съдържание на 15% vol. Включително и за смесите на бира с безалкохолни продукти. Облагането се извършва на хектолитър на градуси Плато, а акцизната ставка е 1,5 лв. на хектолитър.

Вино[7]. Определя се разлика между тихи и шумящи вина, в зависимост от действителното алкохолно съдържание. Поставя се акцент върху това, тези вина да са продукт на естествена ферментация на грозде и плодове като максималното действително алкохолно съдържание се лимитира до 15% vol. Базата за облагане е хектолитър на завършен продукт, а ставката 0 лв., същата е ставката и за други ферментирали продукти.

Междинни продукти[8]. Определени са като продукти, чието действително алкохолно съдържание по обем е между 1,2 - 22% vol. Ставката е 0,90 лв. за 1 хектолитър завършен продукт.

Етилов алкохол[9]. Продукт с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 22 % vol; получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние. Базата за изчисление е количеството хектолитри, измерени при температура 20º C, а акцизната ставка е 1100 лв. на хектолитър чист алкохол. За ракия, произведена в малък специализиран малък обект за дестилиране - 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол.

Тютюневи изделия[10]. Определят се характеристиките на пури, пурети, цигари и други тютюневи изделия. Базата за изчисление е 1 къс, а акцизната ставка е като абсолютна сума за пури и пурети – 270 лв. на 1000 къса, за цигари и тютюн за лула акцизът е съставен от специфичен и пропорционален (адвалорен) акциз, обвързан с продажната цена, която се определя от Министерство на финансите. Съответно за цигари новият акциз е 15 лв. за 1000 къса плюс 48% от продажната цена, за тютюн за лула – 4,50 за 100 гр. и 10% от продажната цена.

-----------------------------------------------------------------------

Заключение

От изложените факти и цифри в Глава І и ІІ може да се изведат най-общите тенденции на развитие на акцизното облагане и свързания с него контрол. Всяко възлагане на допълнителни задължения или правомощия е свързано с увеличаване на контрола в съответната сфера.

Регламентирането на режима на отложено плащане за задължителен за регистрация на производителите и вносителите на акцизни стоки е изключително важна крачка в процеса на синхронизация с европейското законодателство. Определяне статута на данъчните складове и свързания с него лицензионен режим на складодържателите са не само формални изисквания от страна на ЕС. Те са възприети и приложени на практика директиви, зад които стоят здрави икономически обосновки за развитие на стопанството на общността и предпазването й от неблагоприятни външни влияния.

Към тези икономически стимули могат да се споменат и екологичните аспекти. Тенденцията към по-ниско облагане на незамърсяващи околната среда горива и други енергийни продукти е и израз на желанието на общността за повишаване дела на потреблението на невредни за екологичния баланс горива.

В български условия новите акцизни ставки обаче не могат да стимулират в достатъчна степен икономиката и да пренасочат потреблението от едни стоки към други в достатъчно кратки срокове. Това може да се дължи на малкия времеви хоризонт, през който се оценят ефектите от новите повишени акцизи и това да са разходите, които са нужни за преминаване към европейските норми.

В рамките на ЕС беше представено как всяка страна отделно определя нуждата от заплащане на по-високи от минималните акцизни ставки в зависимост от структурата на икономиката си и от желания ефект, който иска да предизвика, насочен съответно към намаление или повишение потреблението на дадени стоки.

От тази гледна точка е важна скоростта и направлението на уеднаквяване на нормативната база, свързана с акцизите.

Хармонизацията с европейското законодателство се развива в правилната посока с бавни, но сигурни темпове. Извършените промени в законодателната база гарантират устойчиво изпълнение на поетите ангажименти. От друга страна стои въпросът за приложението на възприетите промени. Справянето с този огромен масив от информация и задължения по надеждното контролиране на субектите на акцизното облагане и техните действия се възлага на митническите власти. Тези нови задължения изправят Агенцията пред нови предизвикателства, с които тя тепърва трябва да се справя. Част от опасенията срещу митническите власти са насочени към факта, че те нямат опит с данъчни приходи и тяхната събираемост що се отнася до вътрешността на страната, а не толкова до пограничните пунктове.

Друга насока на проблемите, свързани с контрола на акцизите, е времето, което ще е нужно на митническите власти да усвоят новите промени и да създадат достатъчно ефективни структури, които да могат да оказват качествен контрол и върху самото производство на акцизни стоки. Нужна е подготовка и достигане на определено ниво на опит за служителите на Агенция „Митници”, познаване на технически и технологични изисквания за отделните производства.

Всички тези тревожни зони около работата на митническите власти следва да бъдат преодолени с оглед предстоящото превръщане на България във външна граница за ЕС. Качественият и сигурен контрол са особено важни изисквания за пограничните зони, защото именно те създават условията на обединение и единност на европейския пазар, гарантиращи четирите основни свободи за съюза – свобода на движение на хора, стоки, услуги и капитали.

Използвана литература

1. Рангелов, Е., „Документно и счетоводно отчитане на акцизите”, Електронно издание на списание „Данъчна практика”, брой 2001/4;

2. Славков, Б., „Данъчна система и данъчен контрол в Република България”, Тракия - М, София, 2001 г.;

3. Административно процесуален кодекс, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.

4. Закон за акцизите и данъчните складове Обн. ДВ. бр.91 от 15 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г.

5. Наредба № 3 от 18 април 2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки (Обн., ДВ, бр. 37 от 05.05.2006 г. - в сила от 01.07.2006 г.)

6. Наредба № 4 от 28 юни 2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки(Обн., ДВ, бр. 57 от 14.07.2006 г. - в сила от 01.07.2006 г.)

7. Правилник за прилагане Закона за акцизите и днъчните складове складове Обн. ДВ. бр.42 от 23 Май 2006г.

8. European Commission, Directorate General, Taxation and Custom Union, Tax Policy, Excise duties and transport, environment and energy taxes, Excise Duty Tables – Part I Alcoholic Beverages, REF 1.023, July 2006

9. European Commission, Directorate General, Taxation and Custom Union, Tax Policy, Excise duties and transport, environment and energy taxes, Excise Duty Tables - Part II – Energy products and Electricity, REF 1.022 January 2006

10. European Commission, Directorate General, Taxation and Custom Union, Tax Policy, Excise duties and transport, environment and energy taxes, Excise Duty Tables - Part III – Manufactured Tobacco, REF 1.023 July 2006

11. www.europa.eu/taxation_customs/taxation - Директиви 92/12ЕИО, 95/59ЕИО, 92/83ЕИО, 2003/96ЕИО

12. www.ime_bg.ogr - Ангелов, Георги, Акцизите в ЕС, ИПИ, 04.2006г.

13. www.ime_bg.ogr - Костадинова, Светла, Акцизи, винетки и частни магистрали, ИПИ 9.06.2006г.

14. www.minfin.bg - Данъчна политика, Данъчна политика и ЕС Преговорна глава 10

15. www.minfin.bg - Преговорна глава 25„Митнически съюз”

Коментари на клиенти: