Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

I. Увод – 2стр.

II. Същност – 2стр.

III. Исторически преглед - 3стр.

3.1 Първоизточници и автентични практики – 3стр.

3.2 Зараждане на PR в Америка – 7стр.

IV. Принципи на PR – 13стр.

V. Функции на PR – 17стр.

VI. Реклама ли е PR? – 20стр.

VII. PR в организациите – 22стр.

VIII. PR по време на криза – 30стр.

IX. PR в България – 33стр.

X. Заключение – 35стр.

Използвана литература – 36стр.

I. Увод

Светът, в който живеем, е изклочително динамичен и бързо проме­нящ се.Възникват десетки нови направления в областта на науката и технологиите. Класическите предпоставки за превръщането на една компания в конкурентноспособна пазарна формация, като наличие на квалифициран персонал, намляване на цените на продуктите и услугите, рационализиране на обслужването, точното й пазарно позициониране и др., вече не са решаващ фактор за достигане на желания успех. В условиата на ясно очертана, непрекъснато нарастваща и изостряща се конкуренция и на повишени изисквания от страна на потребителите ключово значение придобива публичността, известността на компанията. Ако тя е непозната на публиката или репутацията й е сериозно накърнена, рязко намаляват шансовете й да завоюва желания успех. Затова спечелването на тяхното доверие е главният фактор за просперитета на всяка организация, за реализацията на нейната политика, за постигането на целите й.

Многообразни са рисковете и силите на натиск, пред които всекидневено е изправена всяка организация. Стремежът те да бъдат разрешавани с традиционни средства, се оказва неефективен и само усложнява проблемите. Все повече нараства ролята на нейните комуникации, на тяхното професионално изграждане и управление, което е сигурно доказателство за мениджмънт, адекватен на променящата се социална ситуация. Съвсем не е лесно да се спечели пубика в една среда, която е “заредена” с все по-агресивно конкуриращи се организации. Всеки, който разчита единствено на интуицията и натрупания житейски опит, за да управлява комуникациите си с публики, които иска да спечели, е обречен на разочарование и неуспех. Използването на PR технологията е начин за постигане на оптимална публична комуникация на една компания и ефективен начин за постигането на голямата й цел – да мотивира публиката за взаимноизгодно сътрудничество с нея.

II.Същност

ПР(от англ. език Public Relations)-“връзки с обществеността” е елемент на стратегическия мениджмънт и изпълнява двойна функция: от една страна това е реакция на очакванията на тези,чието поведение,съждения, гледни точки могат да повлияят на функционирането и развитието на организацията, а от друга, е свързана с мотивацията на тези хора.

ПР е технология, насочена към най-пълно изразяване на мисията на организацията – коя е тя, за какво съществува, какви социални потребности удовлетворява, как разбира своята обществена отговорност. ПР е и философия на взаимодействието между организация и публика, в което се отчитат интересите и на двете страни; и стратегия за достигане на целите на организацията, и практически действия за реализацията им. ПР представлява организационна политика чрез система от целенасочени подходи, средства и техники, за да я направи не просто разбираема, а да мотивира публиката да вземе участия в нейното осъществяване. Същевременно чрез ПР публиката заявява своите желания и изисквания към организацията, с които тя е длъжна да се съобразява. На тази основа се постига отговорно и взаимноизгодно сътрудничество между организация и публика, без което е невъзможно удовлетворяването на потребностите им. Смисълът на ПР е установяване на устойчив диалог, спечелване на публиките за организационната политика и въвличането им в нейната реализация.

ПР е едновременно наука, изкуство и технология за оптимална организация на човешката дейност чрез непрекъснато и ефективно общуване между различни организации и обществеността. ПР позволява на организациите не просто да изучават и познават многообразните човешки потребности, но да ги превръщат в свой съществен ресурс за печелене на конкурентни битки. Професионално осъществявана, тази технология разкрива други перспективи, освен познатите пред всяка организация, ражда идеи, които могат да очертаят нови направления на нейната политика, и на тази основа допълнително да повишат печалбите й.

III. Исторически преглед

3.1. Първоизточници и автентични практики

Трудно можем да определим кога със сигурност се зарюкда онова, което днес наричаме пъблик рилейшънс. Историческите извори ни дават възможност да предположим, че технологията на връзките с обшествеността е древна, колкото самата човешка uивилизаuия. За да живеят заедно, хората трябва да поддържат ми­нимум съгласие, а общественият консенсус, по принцип, се пости­га по пътя на междуличностната и междугруповата комуникация. формирането на съгласие е двустранен процес, който включва.· обмен на информация, но и убеждаваща комуникация с цел оказване на влияние върху мнението или поведението на комуникационния партньор. Механизмите на убеждаваш ата комуникаuия, използвани в минауюто, са валидни и днес.

Паметниците, разнообразните форми на монументалното изкус­тво на древния свят, са свидетелство за първите опити да се влияе на хората. Египетските пирамиди, статуите, храмовете, гробниците, жи­вописта и писмените източници, са примери за желанието на хората от древността да увековечат и обожествят своите управниuи. В сво­ята същност религиозните култове също служат на идеята за влияние върху масовото съзнание. Пластичните изкуства и литературата са служили за прослава на героичните постъпки на пълководците, пре­възнасящи ги пред публиката като равни на боговете. Красноречието е било една от задължителните черти на великите вождове, които е трябвало с думи да вдъхновяват и мотивират масите. Така още от древността ораторското изкуство - реториката - се утвърждава ка­то едно от основните средства на убеждаващата комуникация.

Изтъкнатият мислител на античността Аристотел (384-322 г. пр. н.е.) смятал, че аудиторията може да бъде убедена тогава, когато ораторът спечели нейната благосклонност или симпатия към себе си. В известния си трактат "Реторика" - първото научно съчинение. посветено на ораторското изкуство, той въвежда понятието етос, което отразява отношението на публиката към оратора като най-важ­ната предпоставка за неговия успех.

Блестящият оратор, държавник и политик на древния Рим Цицерон (106-43 г. пр.н.е.) в своите трудове по реторика подчер­тава значението на изучаването на психологията и интересите на публиката. Според него задачата на оратора е да развлича естети­чески публиката, да влияе на волята и поведението на хората, да умее да ги подтиква към някаква активна дейност.

Още мислителите на античността са започнали да разсъждават относно необходимостта да се обръща особено внимание на жела­нията на публиката. Това е свидетелство за значението, което те са придавали на общественото мнение, макар и да не са употребявали този термин. Именно на древните римляни принадлежи крилата фра­за "vох populi - vох dei" (глас народен - глас божи).

Естествено, да се гледа на връзките с обществеността в древ­ността, в смисъла на съвременното понятие, би било претенциозно и наивно. На този етап от човешкото развитие, обаче, се забелязват някои ранни форми и инструменти на това, което по-късно ще наре­чем пъблик рилейшънс. Историческият анализ свидетелства, че PR съчетава в себе си разнообразни техники на публичната комуника­ция за влияние, доказали своята ефективност през вековете.

Анализирайки човешката история, науката установява, че ин­струментите на убеждаващата комуникация са широко използвани при: подготовката и воденето на войни, лобирането за определени по­литически кръгове; поддръжката на политически партии; организа­цията на граждански движения; разпространяването на религиозни вярвания, въвеждането на нови продукти на пазара; кампаниите за събиране на средства за различни каузи; популяризирането на хора и събития, и Т.н. В този смисъл, много от техниките, които използва съвременното общество в областта на връзь:ите с обществеността, не са нови. Логично, днешните РR-практици често се обръщат към историческия опит, натрупан през вековете.

--------------------------------------------------------------

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

I. Заключение

Десетилетия наред рекламата играе ключова роля за увеличаване на продажбите. От 80-те години на ХХ век тя започна да отстъпва тази си роля на маркетинга. В началото на 90-те години на миналия век модна стана формулата "интегрирани маркетингови комуникации", при водеща роля на маркетинга. Характерно за днес актуалните "интегри­рани комуникации" е, че маркетингът постепенно отстъпва лидерското си място на PR Но вече се очертава и най-нова концепция за увеличаване на продажбите, обозначавана само с понятието "комуникация". В нея маркетингът, до­скоро оформял класическата триада на компанията (заедно с производството и финансите), окончателно е изместен от водещото си място от PR. Дори Филип Котлър отбелязва, че от петте основни комуникационни инструмента - рек­лама, директни продажби, промоции, директен маркетинг и маркетингов PR, последните два привличат най-силно вниманието и бележат най-бурно развитие. За него увеличе­ното приложение на PR се дължи на голямата му гъвкавост, на способността му ва съзgава събития и на gарбата му ва пробива информационния хаос и ва привлича вниманието и интереса на потребителите:

Рано или късно всяка компания ще стигне до извода, че без PR е невъзможно да си осигури желания успех. РR е технология, която е създавана в продължение на десетилетия, за да добие днешния си мисловен и техно­логичен вид и възможности за постигане на резултатно, взаимноизгодно сътрудничество с различни публики.

Истинската мисия на PR може да бъде изразена с една­единствена дума - "съпричастност". Това е технологията, която печели доверието на целевите публики и ги приобщава към процеса на реализиране на организационната политика. По този начин PR осигурява на организацията един практи­чески неизчерпаем ресурс по пътя към успеха й- ресурса на нейните публики.

Чрез PR компанията получава възможност и да отговори адекватно на новите предизвикателства, идващи от околната среда, и да реализира така необходимата за нея промяна: да превърне света на несигурността в свят на реални възмож­ности, да трансформира политиката на проблеми в политика на ценности. И чрез могъществото на публичността да си осигурява търсения успех.

Използвана литература:

Използвана литература

1. Маринов Руси, Пъблик рилейшънс, ИК “Ванъо Недков”, 2001;
2. Райков Здравко, “PR – Технология на успеха”, “Дармон”, София, 2003;
3. Стойков Л., Пачева В, “Връзки с обшествеността и бизнескомуникация, С,1995;
4. Оксли Харолд, Принципи на пъблик рилейшънс(връзки с обществеността), “Делфин прес”,1993;
5. НБУ – Пъблик рилейшънс в пъзела на интеграционните комуникации – Сборник;
6. http://www.karieri.bg/show/?storyid=274344;
7. http://bg.wikipedia.org/wiki/PR
8. http://rc.cega.bg/files/Vryzki_s_obshtestvenostta/Etapi_na_PR.doc

Коментари на клиенти: