1.СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА СТОПАНСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ТРЕТИ ЛИЦА

1.1СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДОСТАВЧИЦИ

В индивидуалния сметкоплан за отчитане на разчетни взаимоотношения по доставка са предвидени сметки от група 40 Доставчици и свързани с тях сметки, като в зависимост от доставчиците и условията по доставката към тази група се водят съответните синтетични и аналитични сметки.

Стопанските операции, породени в резултат на взаимоотношения с доставчици на предприятието, обикновено заемат голям относителен дял в общия обем на разчетните операции. Те зависят от дейността, която развива предприятието.

Взаимоотношенията с доставчика и фирмата се доказват чрез опростена или чрез данъчна фактура.

Разчетите между доставчика и фирмата възникват обикновено,когато има различия във времето на сключване на сделката или събитията, пораждащи сметни взаимоотношения и плащането по тях.

1.1.1 СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ С ДОСТАВЧИЦИ

За счетоводно отчитане на разчетите с доставчика се използват предвидените в Индивидуалния сметкоплан сметка 401 Доставчици, а при наличието на условия свързани с доставката и сметка 404 Доставчици по доставки при определени условия, като последната по преценка на фирмата може да се замени със сметка 4016, която носи същото наименование.По преценка на предприятието , ако задължението се изплати в момента на доставката, може да не се използват тези сметки. Сметка 401 се кредитира с възникналите задължения по доставките,включително и начислявания данък добавена стойност. В зависимост от вида на доставения актив или услуга се дебитират сметки от гр. 20,21,27,30,31,51,60,441 – при възникнали рекламации към доставчиците, сметка 4531 с ДДС за доставените активи или услуги. Когато бъде извършено плащането на задълженията към доставчиците сметка 401 се дебитира срещу кредитиране на сметки от групи 50 и 51. При наличие на отписани задължения към доставчиците след изтичане на давностните срокове се дебитира сметка 401 и се кредитира сметка 791 Извънредни приходи.

Според ННС 2 Отчитане на стоково-материалните запаси – доставната стойност / историческата цена / представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката , както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси да сегашното им състояние и местоположение.

v товарни и разтоварни операции;

v монтаж и пробна експлоатация;

v мита и митнически такси – акцизи;

v ДДС без право на данъчен кредит – такси за посредническа дейност;

v други разходи, непосредствено свързани с превеждането на актива във вид подходящ за използване.

При начисляване на ДДС във връзка с осъществяване на взаимоотношения с доставчици по доставка според ЗДДС. Доставката е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права, извършването на услуга , когато се извършва срещу насрещна престация на основание на сключена сделка с цел такава да се, сключи, а доставчик е лицето,което прехвърля собствеността върху стоката или учредява или прехвърля други вещни права върху стока, или извършена услуга.

Данъчната ставка е в размер на 20 на сто за всяка облагаема доставка на стоки или услуги.

v при изплащане на задължения към доставчика:

Д-т с/ка 401 Доставчици

К-т с/ки група 50 Парични средства

v при отписвания на задължения към доставчик:

Д-т с/ка 401 Доставчици

К-т с/ка 791 Извънредни приходи

v при получаване на активи:

Д-т с/ки от гр. 20,21,27,30,31,51,60,44.

Д-т с/ка 4531 ДДС за покупките

К-т с/ка 401 Доставчици

1.1.2 СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С ДОСТАВЧИЦИ ПО АВАНСИ

За счетоводно отчитане взаимоотношенията на фирмата във връзка с авансово изплатени на доставчиците суми за доставки, които предстоят, до момента на осъществяване на доставките се използва с/ка 401 Доставчици по аванси, като в зависимост от вида на аванса и по отделните доставчици се използват съответните аналитични сметки.

Когато дружеството е регистрирано по закона за добавената стойност, според който всяко частично плащане по дадена сделка се приема за отделна сделка, задължително е и издаването на данъчна фактура. В този случай дебитния оборот по с/ка 402 , не показва действително приведените средства, а само чистата стойност на сделката, т.е без ДДС. За решаването на проблема се използва с/ка 401 Доставчици, чийто обороти показват приведения аванс с включен ДДС. Ще се разгледат и двата случая на счетоводно отчитане / при превеждане на парични и непарични вноски/.

Счетоводни записвания:

Първи случай – при превеждане на парични вноски. Счетоводните записвания за този вид операции са следните:

v при превеждане на аванс срещу бъдещи доставки:

Д-т с/ка 402 Доставчици по аванси

Д-т с/ка 4531 Начислен данък за покупките

К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

v При получаване на активи или услуги:

Д-т с/ка от гр.20 Дълготрайни материални активи

или

Д-т с/ка от гр.21 Дълготрайни нематериални активи

или

Д-т с/ка от гр.30Мтериали , продукция и стоки

или

Д-т с/ка 602 Разходи за външни услуги

К-т с/ка 402 Доставчици по аванси

Когато стойността на получените стоки или услуги е по-голяма от размера на дадения аванс, въз основа на данъчно дебитно известие се съставя статията:

Д-т с/ка от гр.20 Дълготрайни материални активи

или

Д-т с/ка от гр.21 Дълготрайни нематериални активи

Или

Д-т с/ка от гр.30Мтериали , продукция и стоки

или

Д-т с/ка 602 Разходи за външни услуги

Д-т с/ка 4531 Начислен данък за покупките

К-т с/ка 401 Доставчици

В обратния случай се издава данъчно кредитно известие, въз основа на което се съставя сторнировъчна статия за начисление в по-вече ДДС:

Д-т с/ка 402 Доставчици по аванси

Д-т с/ка 4531 Начислен данък за покупките

К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

------------------------------------------------------------------------

1.5.3 СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ СЪС ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ КОМПАНИИ

В ИС е предвидена сметка 495 Разчети по застраховане. Тя е свързана с отчитането на вземания по повод на застрахователни обезщетения или пък задължения по повод на застрахователни вноски. Застраховането се регламентира от Закон за застраховането.

В качеството си на дебитори могат да се явят и застрахователни институции, когато за предприятието възниква вземане от тях. Това се получава при начисляване на застрахователни обезщетения във връзка с настъпили застрахователни събития. Предприятията осъществяват взаимоотношения с тях и когато сключват договори за застраховка на имуществото си – дълготрайни активи, материални запаси, незавършено производство и др.

Персоналът, нает в предприятието, също може да сключва договори със застрахователните институции за лични застраховки. Те са доброволни и вноските по тях се удържат от трудовото възнаграждение на застрахованите лица. Ако има евентуални обезщетения, свързани с тези застраховки,те могат да се получат като добавки към работната заплата. В тези случаи предприятието се явява като посредник между персонала и застрахователните институции. Счетоводно те се отчитат така:

v При начисляване на застрахователни вноски по имуществени застраховки:

Д-т с/ка 602 Разходи за външни услуги

К-т с/ка495 Разчети по застраховане

v При начисляване и удържане от трудово възнаграждение на персонала за застрахователни вноски по лични застраховки:

Д-т с/ка 421 Персонал

К-т с/ка495 Разчети по застраховане

v При превеждане на начислените застраховки:

Д-т с/ка495 Разчети по застраховане

К-т с/а 503 Разплащателна сметка в левове

Когато в предприятието се извършват горните операции , самото то се явява в качеството си на дебитор спрямо застрахователното дружество.

Възможно е преди изтичане на застрахователния срок, определеното в договора събитие да настъпи. Тогава за застрахователната институция възниква задължение да изплати определено обезщетение. То обикновено е по-малко по размер от отчетната стойност на застрахования обект.Разликата между двете суми се отчита по сметка 691 Извънредни разходи.

Счетоводното отразяване на получените обезщетения е различно в зависимост от вида на застрахования обект. Ако застрахователното обезщетение се отнася за материали, стоки и продукция, се съставя статията:

Д-т с/ка 495 Разчети по застраховане – със сумата на застрахователното обезщетение

Д-т с/ка 691 Извънредни разходи – с разликата

К-т с/ки от гр. 30 Материали, продукция и стоки – с отчетната стойност

Ако се унищожи незавършено производство, посеви и др., вместо сметки от гр.30 в предходната статия ще се използва с/ка 611 Разходи за основна дейност.

Когато застрахователното обезщетение се отнася за амортизируем дълготраен актив, на който не е начислена 100% амортизация, се съставя статията:

Д-т с/ки от гр. 24 Амортизация- с начислената до момента амортизация

Д-т с/ка 495 Разчети по застраховане – с начисленото обезщетение

Д-т с/ка 691 Извънредни разходи – с разликата между остатъчната стойност и застрахователното обезщетение

К-т с/ки от гр.20 Дълготрайни материални активи

К-т с/ки от гр.21 Дълготрайни нематериални активи – с отчетната стойност

Когато полученото обезщетение е за сметка на персонала, счетоводната статия е следната:

Д-т с/ка 495 Разчети по застраховане

К-т с/ка 421 Персонал

Възможни са случаи, при които застрахователното дружество да признае само част от начисленото застрахователно обезщетение. Тогава съставените вече статии се сторнират по способа на червеното сторно и се правят нови с признатото обезщетение.

При всички случаи на получаване на обезщетение от застрахователното дружество се съставя статията:

Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

К-т с/ка 495 Разчети по застраховане

1.5.4 СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИ ПО ЛИХВИ

Лихвата е цената, която длъжникът следва да заплати на собственика за временното използване на взетите на заем пари, независимо от това за какво ще ги ползва. За счетоводно отчитане се използва сметка 496 Разчети по лихви. Предприятието има право да получава лихви за предоставени заеми и по други поводи, както и задължение да начислява и изплаща лихви по получени заеми и в други случаи.

Вземания възникват в първия случай,когато предприятието е начислило лихви за предоставени на други лица временно свободни парични средства под формата на заем. Статията е следната:

Д-тс/ка 496 Разчети по лихви

К-т с/ка 721 Приходи от лихви

При получаване на начислената лихва се прави записването:

Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

К-тс/ка 496 Разчети по лихви

В случаите,когато предприятието е получило заем и във връзка с това дължи определена лихва, статията е следната:

Д-т с/ка 621 Разходи за лихви

К-тс/ка 496 Разчети по лихви

При изплащане на начислената лихва:

Д-т с/ка 496 Разчети по лихви

К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

1.5.5 СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИ С ДРУГИ КОНТРАГЕНТИ

Тук се разглеждат незасегнатите до момента стопански взаимоотношения с трети лица по възникнали вземания и задължения. За целта се използва сметка 498 Други дебитори и сметка 499 Други кредитори. Правят се следните записвания:

v За начислени вземания от други дебитори, за които има основание че ще бъдат инкасирани:

Д-т с/ка 498 Други дебитори

К-т с/ка 709 Приходи от други продажби

v Когато са налице доказателства, че вземанията от други дебитори няма да се инкасират в рамките на отчетния период:

Д-т с/ка 498 Други дебитори

К-т с/ка 704 Приходи за бъдещи периоди

v При инкасиране на вземането от други дебитори

Д-т с/ка 501 Каса в левове – при касово инкасиране

Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове- при безкасово инкасиране

К-т с/ка 498 Други дебитори

v При отписване като несъбираеми вземания от други дебитори:

Д-т с/ка 691Отписани вземания

К-т с/ка 498Други дебитори

v При възникване на разход във връзка с някакво задължение:

Д-т с/ка 601 Разходи за материали

К-т с/ка 499 Други кредитори

v За на правени доброволни удръжки от възнаграждение на персонала:

Д-т с/ка 4211 Работници и служители

К-т с/ка 499 Други кредитори

v При отчитане на начислени задължения като елемент от цена на придобиване на различни активи:

Д-т с/ки от раздел 2 Сметки за дълготрайни активи и раздел 3 Сметки за материални запаси

К-т с/ка 499 Други кредитори

v При изплащане на задължения към други кредитори:

Д-т с/ка 499 Други кредитори

К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

v При отписване на задължения към други кредитори:

Д-т с/ка 499 Други кредитори

К-т с/ка 791 отписани задължения

Използвана литература

· Кънев.М и др. Микроикономика, .В Търново 1998

· Рупска,Тл, Счетоводни аспекти на получените и предоставени гаранции,сп.Счетоводство плюс,10,2002г.

· Божков,В. и др. Счетоводство на фирмата .София.”Горекс Прес” 1997

· Адамов, В. Финанси, „Абагар”,В.Търново 1995г.

· Бонев,Ж. Мнения за отчитане на обезценката на вземанията … спис.Счетоводство плюс бр.9 – 10,2002 год.

· Закон за местните данъци и такси ( последно изменение ДВ бр.110 от 21 декември 2007)

· Национален сметкоплан – София „ФорКом”,2002, Примерен национален сметкоплан. Свищов, изд. „Ценов” 2004.

· Тотев,Т. и др.Обща теория на счетоводството

· Душанов,Ив., М.Димитров. Курс по счетоводство на предприятието.”Ромина”,София,2001.

Коментари на клиенти: